В един бар, забравен почти от всички, пълен с постоянно пияна кръчмарска мебел влиза една супер мадама - коса руса, буйна като водопад, лице - като на сън, гърдиИИИ - като детски спомен, кръстче изящно като извивка на цигулка, ханш като зряла напращяла ябълка, крака стройни като гръцки мраморни колони, здрави като клещи...

Та влиза тази мацка, минава през цялото помещение и сяда на празния бар и поръчва на бармана кафе.

През това време заспалата зимен сън кръчмарска мебел се активира и с всички възможни средства се стреми да привлече вниманието на безразличната красавица-мечта с подвиквания, жестове, покани, закани, забележки, мръсни забележки (предизвикват няколко сбивания) клетви, прерязани вени и само едно самозапалване, но… никаква реакция.

Полубогинята лекичко отпивала от кафето си без следа от интерес.

В този момент вратата се блъснала, всички (без мацката) обърнали глави натам и видели да влиза един просяк, възрастен, мръсен, въшлясал, сакат, без едно око, изпокъсан, с патерица. Просякът се запътил куцайки към бара и с треперещ глас помолил за една халба евтина бира, платил с няколко дребни монети, въздъхнал и изпил току - що налятата халба на един дъх. След това куцук - куцук си отишъл.

С невероятна скорост го последвала и мацката….

Всички останали утихнали, мирът се възстановил и един попитал бармана:

- Кво стана, къв беше тоя?

- А, нищо - казал невинно бармана - Изпи си бирата, облиза пяната от веждите си и си тръгна…